По план Сърбия и Черна гора трябваше да са в ЕС към 2025 г.
Европейската комисия е публикувала стратегия за разширението, която показва, че Сърбия и Черна гора могат да се причислят към ЕС към 2025 година още преди три години. Напрежението на интернационалната сцена сега и споровете сред Белград и Брюксел поради връзките му с Русия и Китай обаче могат да трансформират ситуацията. А и доста от западните страни дадоха на заден за бъдещото разширение на блока.
Евродепутатите поддържаха кардинално тактиката, само че в това време подчертаха потребността от промени в страните от Западните Балкани. На среща на високо ниво сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани през октомври 2021 година ръководителите на страните в Европейски Съюз обявиха поддръжката си за процеса и обрисуваха начинания за подсилване на района.
Европейският парламент продължава да поддържа присъединението на страните от района. В резолюция от юни 2020 г. депутатите желаеха по-решителни стъпки от Европейски Съюз в тази тенденция. През октомври 2019 г. Парламентът изрази отчаяние, че липсва съглашение за започване на договаряния за участие с Албания и Северна Македония. Според депутатите процесът на разширение има решителна роля за стабилизирането на Западните Балкани.
Европейските политици постоянно повторят, че Европейският съюз преглежда страните от Западните Балкани като евентуални членки в бъдеще. Има обаче разнообразни позиции в страните от Европейски Съюз и европейските институции за напредъка, който кандидатките би трябвало да реализират, и периодите за присъединение.
Към момента кандидатки за участие в Европейски Съюз са Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Босна и Херцеговина и Косово се считат за евентуални кандидатки.
Всички страни от Западните Балкани имат съглашения с Европейски Съюз за стабилизиране и асоцииране, които им обезпечават достъп до вътрешния пазар на Европейски Съюз. Те също по този начин получават финансиране и препоръки от Европейски Съюз за нужните промени. Друга страна кандидатка е Турция, само че депутатите приканват за прекъсване на договарянията с нея заради опасения по отношение на политическото ѝ развиване.
През ноември предходната година България блокира Северна Македония за начало на договаряния за участие в Европейски Съюз, откакто не утвърди преговорната рамка на югозападната си съседка по време на Съвета по общи въпроси в Брюксел. София утвърди рамката за присъединението на Албания, само че към този момент счита, че македонските ръководещи не са посочили подготвеност за взаимни отстъпки.
Преговорите сред София и Скопие продължиха като задачата е процесът да се отпуши до края на годината.
Евродепутатите поддържаха кардинално тактиката, само че в това време подчертаха потребността от промени в страните от Западните Балкани. На среща на високо ниво сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани през октомври 2021 година ръководителите на страните в Европейски Съюз обявиха поддръжката си за процеса и обрисуваха начинания за подсилване на района.
Европейският парламент продължава да поддържа присъединението на страните от района. В резолюция от юни 2020 г. депутатите желаеха по-решителни стъпки от Европейски Съюз в тази тенденция. През октомври 2019 г. Парламентът изрази отчаяние, че липсва съглашение за започване на договаряния за участие с Албания и Северна Македония. Според депутатите процесът на разширение има решителна роля за стабилизирането на Западните Балкани.
Европейските политици постоянно повторят, че Европейският съюз преглежда страните от Западните Балкани като евентуални членки в бъдеще. Има обаче разнообразни позиции в страните от Европейски Съюз и европейските институции за напредъка, който кандидатките би трябвало да реализират, и периодите за присъединение.
Към момента кандидатки за участие в Европейски Съюз са Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Босна и Херцеговина и Косово се считат за евентуални кандидатки.
Всички страни от Западните Балкани имат съглашения с Европейски Съюз за стабилизиране и асоцииране, които им обезпечават достъп до вътрешния пазар на Европейски Съюз. Те също по този начин получават финансиране и препоръки от Европейски Съюз за нужните промени. Друга страна кандидатка е Турция, само че депутатите приканват за прекъсване на договарянията с нея заради опасения по отношение на политическото ѝ развиване.
През ноември предходната година България блокира Северна Македония за начало на договаряния за участие в Европейски Съюз, откакто не утвърди преговорната рамка на югозападната си съседка по време на Съвета по общи въпроси в Брюксел. София утвърди рамката за присъединението на Албания, само че към този момент счита, че македонските ръководещи не са посочили подготвеност за взаимни отстъпки.
Преговорите сред София и Скопие продължиха като задачата е процесът да се отпуши до края на годината.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ